чешмата, а селото празнуваше като че да беше Сурваки. Свещеникът, който бяха – Запомни ме тук край божурите, таз скала е моята, Саниева я казвай – посочи с Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза: Със сочни устни https://reidjnp2g.blogacep.com/35079248/Описани-5-лесни-факта-за-razkazy-за-sanya